Юули Ниеми: „Нима има в живота нещо по-истинско от първата любов?“

Юули Ниеми е родена през 1981 г. в столицата на Финландия гр. Хелзинки. Преди да напише романа “Не върви сам по пътя”, тя е писала поезия, сборник с новели и киносценарии. Централните теми в творчеството ѝ са отношенията между момичета, жени и сестри. Ниеми е била и все още си остава момиче.

През 2016 г. нейният първи роман “Не върви сам по пътя” – историята на петнайсетгодишните Ада и Егзон – донася на авторката престижната награда “Финландия” за детска и юношеска литература. Решаващият глас за присъждането на наградата е на актрисата и певица Вуоко Ховата, която обяснява: “Интуитивно избрах творбата, която ме разтърси изключително много.”

Според нея романът рисува по поетичен начин процеса на израстването на младите, когато детството свършва, но още не си и възрастен. “Когато четях, се върнах към собствената си младост. Много от вълненията при израстването ми бяха познати. Според мен е важно младият читател да разбере, че макар всеки от нас да е индивид, чувствата и трудностите, през които минават хората, пораствайки, са универсални – обяснява Вуоко Ховата. – Първата любов е над всички останали.”

“Не върви сам по пътя” е историята на Ада – дъщеря на самотна майка, и на Егзон – емигрант второ поколение. Младежите идват от различни светове, но се влюбват. Ето какво разказва самата авторка за своята книга и за своите герои – поместваме нейни изказвания в пресата:

         “Дълго време не смеех да си призная, че тази книга е за първата любов. Мислех си, че пиша за юношите и тяхното възмъжаване.”

Първата любов, нейният трагизъм, красота и невъзможност са в крайна сметка в центъра на повествованието.

         “Много разсъждавах върху това, че събитията, които се случват на хората, когато са петнайсетгодишни, могат да дадат отражение върху целия им останал живот, макар пораствайки, да придобиват житейски опит. Често смятат първата любов за нещо детинско. Но нима има в живота нещо по-истинско от това чувство?” – пита Юули Ниеми.

За героите на писателката първата любов е повратна точка в живота им:

         “За мнозина такава точка може да бъде първият скъп приятел, някаква голяма загуба или неприятности в училище” – казва тя.

Книгата е плод на дълго обмисляне – от първата написана дума до появата ѝ минават шест и половина години. Авторката се е връщала към собствената си младост, към чувствата си от онези времена. Завръщането не е било лесно. Мнозина от нас, като станат възрастни, не обичат да се взират в младежките си преживявания. Първоначално и Ниеми е трябвало да пребори собственото си нежелание:

       “Опитвах се да си спомня и да усетя физически как съм виждала нещата на тази възраст. Не беше лесна работа. Трябваше да напредвам бавно, за да стигна до дълбокото дъно.”

Ниеми пресъздава света на младите с традиционни средства и постига автентичност, наблюдавайки ги, интервюирайки ги и тайно подслушвайки разговорите им. В резултат успява напълно да се потопи в техния свят. Те пък, от своя страна, оценяват високо това, че някой описва живота им, без да го подценява.

         “Боря се за това литературата, предназначена за момичета, да не е глуповата и лековата, боря се срещу това да се смята, че достойни за описание са само драматичните събития от техния живот като аборт или самоубийство. И без тях животът на девойките е интересен сам по себе си.”

          Макар че стереотипите са дълбоко вкоренени в нас, писателката вижда светлина в тунела. С времето нагласите се променят:

          “Живеем заедно в този свят и сме хора преди всичко. Това е равенството, което искам да постигна. Проблемите и чувствата на момчетата са също толкова важни и големи като тези на момичетата.”

           “Не върви сам по пътя” не е книга за момичета или за момчета. В нея има две гледни точки и Ниеми подчертава, че книгата е за юношите като цяло:

            “Тя е за младежите въобще. Надявам се момичетата да прочетат събитията през очите на момчето, а момчетата през очите на момичето.”

„Не върви сам по пътя“ е част от награждаваната ни поредица „Европейски разказвачи“, която приютява най-доброто от литературата за млади читатели на континента. Преводът от фински е на Максим Стоев.

С огромна радост споделяме, че очарователната Юули Ниеми ще бъде наш гост в София на 11 и 12 декември тази година!