Тюра Теодора Трунста за българските читатели

Норвежката писателка Тюра Теодора Трунста е най-новото име в нашия каталог и по-конкретно – в поредицата „Европейски разказвачи“. Когато попаднахме на „Мракът идва отвътре“, бяхме изненадани, че такава смела и все пак деликатно написана книга съществува. Вече знаете, че в поредицата ни включваме заглавия и автори от най-различни европейски страни, у които сме открили нещо наистина специално – за да ви покажем разнообразието на литературата за млади читатели от континента. Сред тях можете да намерите романи от всякакви жанрове, а „Мракът идва отвътре“ е една, честно казано, нелека дистопия.

Освен талантлива писателка, Тюра Теодора се оказа и изключително симпатична дама, и с преводачката Ева Кънева навлязоха в много любопитни разговори. И ето че имаме възможност да прочетем някой от тях. 🙂

Интервю на преводачката Ева Кънева с авторката Тюра Теодора Трунста

  • Разкажете ни за себе си; за детството си, за родителите си, какво Ви вълнуваше през юношеските Ви години.

Израснах в съвсем малко селце в дебрите на норвежката гора. Баща ми работеше като инженер във фабрика за производство на кухни, а майка ми – в детска градина. Обожавах да чета книги, обичах театъра и живо се вълнувах от екология и от политики. Мечтаех за нещо по-мащабно, за място, където повече хора ще споделят моите интереси. На седемнайсет се изнесох от къщи. Сега ми е приятно да се връщам, но моят дом е Осло. Навярно винаги съм била човек на големия град – вероятно дори като дете.

  • Как станахте писателка? Кое Ви вдъхнови и на колко години бяхте, когато решихте, че литературата ще е Вашето поприще?

Още от малка мечтаех за това. Обожавах да чета. Особено силно ме вълнуваше поезията. Не познавах обаче нито един писател. Как да разбера дали имам талант? До трийсет и петата си годишнина пишех за собствено удоволствие. За щастие открих в интернет много симпатични хора, с които сформирахме група и взаимно се подкрепяхме в творческите си опити. Днес всички те също са писатели.  В продължение на десет години писах само стихотворения и дебютирах като поетеса. Прозаическите ми произведения се появиха на много по-късен етап. Но решаващо за кариерата ми беше именно откриването на творческа общност в интернет.

  • Романът „Мракът идва отвътре“ е силно впечатляващ. В едно Ваше интервю споделяте, че дълго сте разглеждали книгата като рисковано начинание, опасявали сте се дали ще бъде радушно приета. Каква беше причината за тези Ваши опасения? Може би дистопичният свят, който описвате в романа?

Чувствах, че повествованието става извънредно мрачно, че преминава в крайност. Дотогава в творчеството си не бях стигала до толкова сурови и мрачни краски. Майката на Линеа извършва нещо абсолютно непростимо: с презумпцията, че го прави в името на благородна цел, подлага на изтезания дете с умствена изостаналост. Беше ми страшно трудно да напиша точно тази част от романа, защото непрекъснато си мислех: това е прекалено. Отива твърде далеч. Но такива съвършено непростими неща се случват по време на война. И то непрекъснато. Там именно е въпросът: войната прави хората способни да извършват откровени зверства, въобразявайки си, че постъпват правилно.  Безполезно би било просто да напиша, че се е случило нещо лошо. Налага се да го обрисувам, това е моята отговорност като писател. Спомням си, че докато работех над „Мракът идва отвътре“, четях „Пазителят“ на Лоис Лаури. И нещо в мен се отпуши. Лаури засяга извънредно болезнени въпроси. Почувствах, че е необходимо да разгърна разказа за травматичното събитие, макар че ми беше трудно.

  • Как се роди идеята за „Мракът идва отвътре“?

Започнах да пиша, когато танковете влязоха в Украйна. По време на творческия процес войната в Сирия се ожесточи. По време на Втората световна война родителите ми са били деца. Много са ми разказвали. И ме осени мисълта, че дълго време след края на една война хората някак си знаят кой е бил прав и кой е сгрешил. Обществото, така да се каже, постига известно единодушие по въпроса. Но докато се намираш в епицентъра на събитията, е много по-трудно да видиш трезво нещата и често ти е тотално неясно кой е прав и кой – крив. Исках да пиша за младежи, които със собствени сили се опитват да открият ръководно начало. Свидетелка съм на такова явление в Норвегия: след терористичната атака през 2011 година именно младите успяха да посочат правилния път напред. И това страшно силно ме впечатли.

  • В романа си не описвате героите си в черно-бели краски. Никой не е само лош, никой не е само добър. Всички имат поне една сенчеста страна. Смятате ли, че тази тъмна страна се появява най-вече в тежки, кризисни времена?

Мисля, че да. Но е трудно нещата да бъдат определени еднозначно. Виждаме го и сега, по време на кризата с коронавируса. Намираме се всред хаос и не знаем кой е прав. Налага се да се осланяме на личната си преценка, но понякога тя ни подвежда. Не бива да бъдем прекалено убедени в схващанията си, а по-скоро да сме отворени към други гледни точки. Опонентите ни може и да имат основания!

  • Главните персонажи в романа Ви са носители и на положителни, и на отрицателни качества. Според вас кое е най-голямото достойнство на Линеа, съответно на Макс?

Най-голямото достойнство на Макс е неговата изобретателност и упованието му, че за него въпреки всичко има бъдеще. А най-ценното качество на Линеа е способността й дори в най-критични моменти да осъзнава кое е най-важно, а именно грижата за по-слабите и по-беззащитните. Всъщност именно това качество спасява и Макс, и Линеа. На моменти и двамата проявяват страх и неблагоразумие, грешат в преценките си. Но с помощта на интуицията си и на вътрешния си морален компас съумяват да направят избор, с който да запазят човечността си. Те са моите герои.

  • Преживявали ли сте предателство от близък човек в тежък момент?

В книгите си не описвам лични преживявания. Произведенията ми са плод на художествена измислица. Но макар ситуациите да са фикция, емоциите, които описвам, са истински.

  • „Мракът идва отвътре“ засяга изключително актуална в момента тематика. Можем да прокараме паралел между обстановката във вашия роман и световната криза с коронавируса. Чувствате ли се своеобразен пророк?

Много се радвам, че ми задавате именно този въпрос! Защото съвсем наскоро издадох нов роман, озаглавен „Прилепова музика“. В него се разказва за хора, ухапани от особен вид прилепи, приносители на паразит, който променя човека. На 5 март за тази книга получих Наградата на норвежките критици, а точно седмица по-късно цялата страна беше затворена заради вирус, предаван от прилепи. За мен като писателка това е изключително странно. Невъзможно е да предвидиш подобно развитие на нещата! Но е напълно възможно да предскажеш гибелните последици от нарушеното равновесие между човек и природа, за което се говори в книгата. Колкото до „Мракът идва отвътре“,  в него се разказва за неща, които се случват навсякъде, където бушува война. Не съм пророк, но съм дълбоко ангажирана с обществените събития. Наблюдавам случващото се и се опитвам големите въпроси, които ме вълнуват, да намерят място в произведенията ми

  • Във Вашия роман върлува война, глад, бедствия, разруха. Според вас кризата явява ли се пробен камък за човечността?

Да. Кризите ни поставят на изпитание и ни показват какви сме. И е твърде възможно силно да се изненадаме кои проявяват геройство, когато е наистина напечено. Често те не са онези, които играят ролята на герои, когато всичко е наред!

  •  И Мириам, майката на Линеа, и Ивер, по-големият брат на Макс, проявяват агресия и безпощадност, когато нещо застрашава властта или накърнява интересите им. Непоправими егоисти ли сме ние, хората?

Човек би могъл да си го помисли! Но вижте Линеа. Тя избира по-различен път от майка си. Решава да защити по-слабия. Това означава да скъса връзката с майка си, но тя въпреки това го прави. И именно защото Линеа прави този труден избор, Макс разбира, че е открил човек, на когото може да разчита. Един и същи човек може да избере правилния и погрешния път под влиянието на случайни обстоятелства, натежали в полза на едното или на другото. Един злодей въпреки всичко може да постъпи правилно в критичен момент. Или обратното: добър човек да навреди с решението си. Както виждате, никак не е лесно да си човек! Но винаги разполагаме и с двете възможности. Коя ще изберем, зависи от нас.

  • Какво е вашето послание към младите читатели? Какво бихте искали да кажете на българските младежи, които ще четат тази книга?

Водим този разговор през май 2020, в Европа, сполетяна от криза, и бъдещето тъне в неяснота. Искам да кажа само едно: надявам се, че всички ще намерим начин да продължим и че ще се осмелим да се осланяме един на друг. Можем да преодолеем настоящия тежък период единствено ако бъдем задружни.

Яня Видмар и “PINK”

Словенската писателка ЯНЯ ВИДМАР е родена на 23 март 1962 г. в град Птуй. Още преди да тръгне на училище, нейното семейство се преселва да живее в близкия Марибор, втория по големина град в Словения.
Яня се записва в Люблянския университет, обаче по средата на следването решава, че децата и книгите са всъщност нейното призвание, и се връща в Марибор, където учи младежка литература и педагогика. След завършването си става гимназиална учителка и поставя старт на усърдната ѝ работа за младите читатели. Първите ѝ книги излизат една след друга през 1995 г. –  „Героите от пети клас“, „Кой уби Емилия К.“ и „Американски приятел“. След това всяка следваща година  се появяват една след друга още много книги – досега те са повече от 50.

По-късно Яня Видмар се посвещава изцяло на писането и скоро добива признание на една от най-популярните авторки в страната. Тя става член на Дружеството на словенските писатели и председателка на секцията за младежка литература в него. По нейна идея и инициатива се създава и наградата „Десетница“. През 1998 г. Видмар е вече носителка на авторитетната награда „Вечерница“ за романа „Принцеса с грешка“, а след нея се редят досега още седем награди.

Освен на книги, тя е авторка и на поредица от  телевизионни сценарии за детски филми. Дори още преди да се посвети на писателска дейност, през 1993 г. се представя с телевизионен сериал, носещ заглавието на първата ѝ книга, а малко по-късно – и с петсерийния „Моят приятел Арнолд“. Следват и още пълнометражни филми, сериали…

Яня се впуска в различни посоки, пишейки за тийнейджъри, и не се притеснява да “стъпва” в неудобни води. Социално-психологическата ѝ проза е посветена на драматични проблеми в семействата на героите ѝ – в „Бараба“ 16-годишният Матей живее сред насилие в семейството си и едва се спасява от дрогата. В „Дебеланата“ Урша е преследвана от манията на майка си да стане манекенка, слабее и попада в болница, а нейната приятелка  Жана така надебелява, че умира. „Принцеса с грешка“ проследява нерадостната съдба на една девойка от бежанско семейство от Босна. С проблемите на юношеската престъпност, приятелството, любовта и враждата авторката се занимава в немалко свои романи. В центъра им Яня поставя отчуждението и разслоеността в обществото, разкрива различни теми табута като насилието сред връстниците и семейството, ксенофобията, моралното разложение. На голяма популярност се радват и приключенските ѝ повести – „Компанията от VI „б“, „Дяволската ваканция“, „Страшното пътешествие“, „Фурията“ и др. Фантастиката е друг неин приоритет и тя залага на нея в „Летящата чиния в нашата градина“, „Въртележка на чудесата“ и др.                                                              

Литературните герои на Яня произхождат от най-различни социални среди и техните пътища често се пресичат. Нейната проза обаче е оптимистична и ведра, изпълнена със самоиронични герои и с чувство хумор. И винаги се стреми към щастлив и надежден край. Оценявайки нейната проза, видният литературен изследовател Игор Саксида споделя: „Тя успява да се откъсне от лековатия подход към юношеските авантюри и е възприела разказваческите способи за извисяване на младия читател към същинското литературно равнище. Тя не дава готови рецепти, а подвежда четящия млад читател сам да стигне до изводите и резултатите.”

Заглавието на романа „PINK“ символизира илюзорния  „розов“   живот на юношите, които на всяка цена искат да се откъснат от задръстеното с идеологически пластове ежедневие на възрастните, буквално в навечерието на края на югославския „вожд“ Тито. Това до голяма степен автобиографично повествование на Яня Видмар ни потопява в атмосферата на времето, в което младежите в тогавашна Словения осъзнават с ирония безплодното политическо суеверие на своите родители и се устремяват към реалните стойности на свободния живот…


Романът бе оценен високо и удостоен с наградата на Словения за детско-юношеска литература “Вечерница”. Освен това в течение на няколко години беше преведен на няколко езика, вече и на български в превод на Ганчо Савов и като част от награждаваната поредица “Европейски разказвачи” на издателство “Емас”. Колекцията приютява най-доброто от литературата за млади читатели на континента и се издава с подкрепата на Програма “Творческа Европа”.