Катарина фон Бредов: „Когато си истински, ама истински влюбен, винаги е като за пръв път“

Катарина фон Бредов е една от най-известните писателки за тийнейджъри в родната ѝ Швеция и за вече 26-те си книги е печелила куп награди. Но „Да се влюбиш до полуда“ е първият ѝ роман, който стига до българската публика, и тя ужасно се вълнува!

Решихме да поговорим с нея и тя сподели някои наистина любопитни неща. :))

Катарина споделя: „Започнах да пиша още щом научих буквите. В началото най-силно ме изкушаваше свободата да съчинявам. По-късно – свободата да казвам каквото искам, представяйки го като художествена измислица. Досега съм написала 26 книги за деца и юноши и във всички тях се преплитат реални и въображаеми събития.

В „Да се влюбиш до полуда“ исках да разкажа какво е да си влюбен. Как подсъзнанието ти те саботира, как умът ти казва едно, а сърцето – съвсем друго. Влюбването, описано в романа, е истинско, но аз го изживях след трийсетата ми годишнина, а в книгата Катрин е девети клас. И все пак чувството е еднакво.

Същинската работа по книгата започна едва когато по време на мое гостуване в шведско училище видях Фрида. Деветокласничка с доминираща позиция в класа, с лилава диадема в косите, уж тихичка и позитивна – и все пак… При всяка случка в класната стая всички поглеждаха нея. Ако тя се засмееше, засмиваха се всички. Изсумтеше ли презрително, защото нещо й се е сторило глупаво, изсумтяваха всички. И докато я гледах, си казах: ето, това е Фрида, най-добрата приятелка на главната героиня в моята книга. Нямам представа дали въпросното момиче се е досетило, че се е превърнало в прототип на моя героиня. Всъщност момичето също се казваше Фрида. Така да се каже, откраднах си Фрида направо от реалността.“

Интервю на преводачката Ева Кънева с Катарина фон Бредов

  • Какво според теб е влюбването? Болест ли е?

Хаха, за мен почти винаги е било болест. Най-вече едно мое специално влюбване, което помня като продължително страдание. Целият ми живот се преобърна с главата надолу. Не можех да спя, не можех да се храня, не можех да се съсредоточа върху каквото и да било. Наподобяваше треска, която превзе цялото ми съществуване. Друг път обаче съм понасяла емоциите по-леко. Отделните влюбвания не си приличат.

  • Изживявала ли си голямата любов?

Изживявала съм силно влюбване, което обаче така и не прерасна в онова, което аз разбирам под „голяма любов“. Всъщност и аз не знам дали въобще харесвах въпросния мъж, но определено бях влюбена до смърт в него.

Силно влюбена бях и в мъжа, с когото живея от двайсет години. Заедно преминахме през много неща, преодоляхме препятствия, отгледахме двама сина и все още сме заедно. А за това се иска голяма любов. Ако в продължение на двайсет години гориш от любов по някого като в самото начало, според мен чувствата ще съсипят. Хубаво е, че първоначалната страст съзрява в задълбочена привързаност.

  • Откъде черпиш информация за емоционалния свят и мисленето на тийнейджърите?

 Писането на книги за тийнейджъри поддържа живи моите собствени спомени от юношеските ми години. Освен това се срещам с тийнейджъри: синовете ми са в тази възраст, а и непрекъснато се срещам с ученици в шведски училища, и то вече близо трийсет години. Активно ползвам социалните мрежи, гледам да съм в час с компютърните игри, с TikTok, абонирана съм за популярни канали в YouTube и изобщо следя неща, които вълнуват тийнейджърите. Но описвам емоциите предимно така, както аз ги изпитвам, а не както предполагам, че един тийнейджър би ги изпитал. Не съобразявам писането си с евентуалната възраст на моите читатели, а пиша, както го чувствам.

  • Какво ще кажеш на българските си читатели?

Олеле… труден въпрос… Разбира се, надявам се да харесат книгата! Когато започнах да я пиша, отправих предизвикателство към самата себе си.  

Избрах широко разпространен сюжет: любовен триъгълник, две най-добри приятелки се влюбват в едно и също момче. Исках обаче да разработя темата така, както никой досега не го е правил. Не защото се мисля за по-добра писателка от другите, а защото, когато си истински, ама истински влюбен, винаги е като за пръв път.

Емоцията ти внушава убеденост, че никога не си се чувствал така, че е изключено да изпиташ толкова силни чувства към друг, че никой не е способен да разбере какво ти е, защото ти се струва невъзможно някой да е изпитал онова, което в момента изпитваш ти. Исках да пресъздам това уникално чувство по начин, който да заинтригува читателите, и те с вълнение да следят преживяванията на Катрин – макар сюжетът да не е ни най-малко оригинален.

  • Като тийнейджърка ти приличаше ли на Катрин?

С Катрин май си приличаме донякъде. Но в доста отношения сме съвсем различни. Като приятелка на най-популярното момиче в класа Катрин е в центъра на вниманието. Докато аз бях по-особена и се чувствах малко аутсайдер, макар съучениците ми да не са ме тормозили. През цялото време обаче се боях: боях се да не се изложа с някоя реплика и постъпка, притеснявах се да не би да се обличам нелепо, да не би да слушам кофти музика… И за по-лесно си мълчах. Така поне не рискувах да сбъркам. Слушах и наблюдавах. И с годините почти всичко видяно и чуто от мен в училище намери място в моите книги!

  • Според разпространената поговорка в любовта и във войната всичко е позволено. Съгласна ли си?

Не. Смятам, че нито в любовта, нито във войната е позволено всичко. Но наистина е трудно да запазиш самоконтрол, когато си страстно увлечен. Тогава човек прави неща, на които не е подозирал, че е способен, и които в нормално състояние не би направил. Това е част от „болестта“.

„Да се влюбиш до полуда“ вече е по книжарниците в превод от шведски на Ева Кънева и корица на Златина Зарева. Книгата излиза като част от специалната ни тийн поредица „Европейски разказвачи“.