Сиири Еноранта: „Попитаха ме: „Извинете, вие вещица ли сте?“. Приех го като огромен комплимент.“

Сиири Еноранта е новото име в каталога ни и ние много, много се радваме да ви я представим – не просто защото ужасно харесахме нейния оригинален, пленяващ фентъзи роман „Дар или проклятие“, ами и заради нея самата. Тя е млада, вдъхновена, лъчезарна и изглежда има достъп до специален извор на въображението, непристъпен за обикновените хора… Сиири е една от най-четените писателки в родната ѝ Финландия и е привлечена най-силно от фантастичните сюжети. Какъвто четем и в „Дар или проклятие“, заслужено грабнал националната награда „Финландия“ за младежка литература. А ето какво ни сподели Сиири в специално интервю за българските читатели:

Бихте ли се представили – къде и кога сте родена, къде сте отраснали и в какъв дух сте възпитавана от вашето семейство?

Родена съм през 1987-а в Тампере, по мое скромно мнение – най-добрият град във Финландия (Вторият по големина град във Финландия, разположен на бреговете на две езера. – Бел.ред.). Голяма част от детството ми премина в дома на баба и дядо в провинцията, имах много и страхотни приятели, дори се влюбих за пръв път, когато бях на пет, и оттогава не съм спирала, макар че „обектите“ ми вече са други. Винаги съм се чувствала омагьосана от силата на историите.

Били ли сте насочена към литературата и писането от някого?

Майка ми започнала да ми чете на глас още когато съм била бебе и не съм разбирала нищичко. Тя ми предаде любовта си към историите и литературата, ежедневно посещавахме малката местна библиотека. Майка ми ме издържаше, докато пишех бъдещата си първа публикувана книга, вместо да се налага да се захващам с някоя работа за лятото, която щях да мразя. До ден-днешен мама е най-важният ми доверен читател и през нея минават всички мои ръкописи преди редактора.

Каква ученичка сте били  – палава и непослушна или прилежна и изпълнителна?

Бях трудолюбива и дори вманиачена ученичка. До такава степен страдах от синдрома на доброто момиче, че се докарах до депресия на 17-годишна възраст. Подобрението дойде, когато почнах да пиша първия си роман. А едва с изучаването на френски в университета се освободих от обсесивната нужда да съм перфектна и да канализирам енергиите си в нещо по-продуктивно – творческото писане.

Повлияло ли е училището на вашата литературна насоченост? Изобщо какво ви е дало и какво не е?

Изпитвам огромно уважение към образователната система и училището ми е дало множество позитиви, например отрано добих самочувствие за писателските си умения, обаче най-ценното със сигурност са скъпите ми приятели. Бях свито дете и училището създаде у мен и дълбок ужас от всякакъв спорт, обаче за щастие успешно се преборих с този проблем като възрастна. Вероятно е повлияло и на книжните ми предпочитания, въпреки че по мои спомени просто четях всичко, каквото ми попадне, независимо от задължителните списъци.


Коя е първата книга, която сте написали и каква е нейната съдба?

Сега не бих я причислила към книгите, но навремето я виждах точно така – когато бях на десет, написах кратък романтичен „роман“, доста трепетен, включваше дори еротични сцени, обаче в пристъп на дълбок тийнейджърски срам го изгорих… Във всички случаи е за добро!

А коя е първата книга, която е била издадена от издателство?

Първата ми издадена книга се казва „Монархът на Оменмеа“. Започнах да я пиша на деветнайсет и никой от големите издатели не я прие, накрая една по-малка издателска къща я публикува и в крайна сметка получих номинация за наградата „Финландия“ за най-добро детско-юношеско заглавие на годината. „Монархът на Оменмеа“ е приказна и приключенска история, далеч по-мила и невинна от повечето ми по-скорошни творби, но все още е много близка до сърцето ми.

За българите Финландия е доста непозната страна. Освен с безкрайни гори и езера, за мнозина е свързана с образите на митични същества, дори ако щете като местообитание на Дядо Коледа и неговите летящи елени. Книгата „Дар или проклятие“ е написана в жанра фентъзи и изобилства от образи на човеци със свръхвъзможности, както и с приказни същества (децата сенки) – поне ние ги възприемаме така. Инспирирани ли са някои от тези образи от финския фолклор и ако да – кои и доколко?

Вярвам, че най-важното нещо в живота на един писател е четенето: аз винаги съм четяла много, толкова много, че влиянията са се объркали в главата ми и е невъзможно да различа чие творчество или кое събитие „оцветява“ въображението ми в даден момент. Магическият реализъм тече във вените ми от двете страни на семейството – баща ми е от Колумбия, където открай време писателите изследват света на магията без предразсъдъци и човек спокойно може да каже, че националният епос на Финландия „Калевала“ в същината си е фентъзи. Финландия е винаги в сърцето ми с удивителната си лятна светлина и безконечен зимен мрак, с честните, безгрижни хора и с хилядите малки езера, но писането ми е сложна смесица от идеи, извиращи от подсъзнанието ми, и не мога да го сложа в граници.  

Към кого е отправено посвещението в началото на книгата?*

До известна степен е шега, но и съвсем сериозно: мисля, че жените в моето семейство са вещици. Носят невероятна, жива творческа енергия у себе си. Преди време бях в Литва за среща с читатели и едно момиче от публиката попита: „Извинете, вие вещица ли сте?“. Приех го като огромен комплимент.

През думите на героите си Вие повдигате един изключително важен въпрос – доколко борбата срещу злото оправдава гибелта на много хора. Въпросът е повод за размисъл и отговора в книгата оставяте до голяма степен на своите читатели. А какъв е Вашият отговор и изобщо имате ли еднозначен такъв? 

Не разполагам с верните отговори, навярно никой не би могъл да ги даде по толкова сложни въпроси. За мен писането е средство за разкодиране на света. Макар че действието в повечето ми книги се разгръща на – най-общо казано – фантастичен фон, всички те са изключително лични. В тях осмислям нещата, които ме плашат, дразнят или привличат, които ме задвижват или обладават. Аз съм в неспирен процес по търсене на отговори и вероятно задачата ми е неизпълнима, но пък поне по пътя ще съм попаднала на много нови въпроси.

И накрая един дежурен, но не безинтересен въпрос – върху какво работите в момента?

Пиша утопия, книга за приятелството и добротата, за един по-добър свят – та ако не можем да го видим във въображението си, как бихме могли някога да го създадем?

Страшно се вълнувам да съм свидетел на „оживяването“ на книгата ми на друг език и съм изключително щастлива и благодарна за възможността да достигна до нови читатели. С пожелания за красиви истории и възхитителни приключения,

Сиири

„Дар или проклятие“ вече се намира по книжарниците като част от специалната ни поредица „Европейски разказвачи“, приютяващи най-доброто от литературата за млади читатели от континента. Преводът от фински е дело на Максим Стоев.

* Посвещението гласи: „На нашата семейна вещица.“