Агнеш Месьой: „От малка подозирах, че по-интересно от четенето може да бъде само писането“

Агнеш Месьой е най-новото име в каталога ни и изключително се радваме, че романът ѝ „На свобода!“ намери място в специалната ни поредица „Европейски разказвачи“. Книгата е прекрасна! В нея срещаме 16-годишния Дани, момче като всяко друго, с единствената разлика, че животът и решенията му са ограничени от инвалидната количка и от свръхпредпазливата му майка. Дани се интересува от съвсем нормални неща – фен е на “Барса”, обожава да свири на китара и мечтае да си има приятелка. И един ден след скандал с майка си момчето просто хваща пътя… И невероятното му приключение из Европа започва! Дани ще се сблъска с всички аспекти на живота, но ще разбере какво е да си свободен да си себе си.

Агнеш е сред големите имена на съвременната унгарска литература за млади читатели, за което говори и Специалната награда на Международния съвет за детско-юношеска литература за цялостно творчество, която получи през 2018-а. А за да я опознаете малко по-добре, преводачката на романа Юлия Крумова проведе разговор с нея:

1. Бихте ли се представили накратко?

Името ми е Агнеш Месьой, живея в предградието на Будапеща в къща с огромна градина, с четирите си пораснали деца, със съпруга си и с цял куп животни. Другото ми занимание, освен писането, е педагогиката: със специален унгарски метод развивам уменията на деца с двигателни нарушения.

2. Как преценявате детството си?

Детството ми беше доста обикновено, така си мисля. С родителите ми често ходехме на екскурзии, пътувахме. Когато бях на четиринайсет години, посетихме и България. Там за пръв път видях морето, което оттогава е моя голяма любов. Никога няма да забравя Несебър и прохода Шипка, сигурна съм, че някой ден отново ще ги посетя.

3. Обичахте ли да ви четат като дете и на колко години започнахте сама да четете?

Най-често ми четеше баба, но тя не обичаше приказките, затова като малко дете слушах легенди и митове, много ги харесвах и знаех наизуст приключенията на древногръцките герои. Сама се научих да чета на пет години и това ми донесе проблеми, защото в училище скучаех, не слушах или просто четях книга под чина. За това получих и първата си забележка: „Четеше книга в часа по четене!” За щастие родителите ми само се разсмяха.

4. Какви предмети обичахте в училище? Имахте ли любим учител?

Обичах историята, литературата, химията и биологията, както и географията. Любимият ми учител обаче беше преподавателката по английски език, тя ми беше по-скоро пример, отколкото учител.

5. Някой насочи ли Ви към писането? Кога проявихте интерес към създаването на литературни текстове?

Още от малка подозирах, че по-интересно от четенето може да бъде само писането, но въпреки това написах първата си книга относително късно, бях на трийсет години. Дотогава бях заета повече с четирите си малки деца. Написах първата си книга за един конкурс – книжка с приказки, чиито главни герои са моите деца. За мен е голяма радост, че до ден-днешен я четат с удоволствие и много се смеят на историите в нея.

6. Само за младежка публика ли пишете? Какво Ви дава тя?

Не, имам също книги за възрастни, и за съвсем малки деца. Но юношеските романи са голямата ми любов, много е приятно да се пише за тази възрастова група, защото тук децата са искрени, авантюристи, бунтари и още не са загубили живеца си за разлика от възрастните.

7. Как стигнахте до идеята за романа „На свобода!“? Имаше ли конкретен повод?

Много обичам и работата си като педагог на деца със специални нужди, и до днес водя интензивни курсове със специалния метод, наречен кондуктивна педагогика, в различни точки на света. Работила съм в Китай, Южна Америка и на много места в Европа. По време на тази си дейност се запознах с много чудесни младежи, които въпреки двигателните си увреждания водят пълноценен живот. В романа „На свобода!“ исках да представя тяхното ежедневие и проблемите им.

8. Дани изцяло образ-фикция ли е, или има прототип? А майка му?

За първообраз на Дани ми послужи едно норвежко момче, с когото неколкократно работихме заедно. Той ми помогна и при написването на книгата, винаги се допитвах до него, например когато не можех да си представя как би се справил Дани с даден проблем, или как би се чувствал в такива ситуации. Майката няма конкретен прототип, но за жалост всички познаваме родители, които прекалено много се страхуват за децата си.

9. Описвате местата, където минава Дани, много подробно. Обходили ли сте ги?

Да, била съм на всяко място, където се развива действието, и то най-често с деца в инвалидни колички, така не беше трудно да си представя как ще се придвижва Дани в дадената ситуация. А затварянето на гарата в Нюрнберг е действителна случка с мен и един от учениците ми в инвалидна количка – за щастие не ни бяха обрали преди това!

10. Няколко са посланията на Вашата книга. Как бихте формулирали най-важното?

Приличаме си по много различни начини и за да се чувстваме добре на този свят, трябва да умеем да приемаме и хората, които водят по-различен живот от нашия. А ще имаме тази способност, ако ги опознаем, така че е важно да не губим любопитството си към света и хората.

11. А какво бихте пожелали на българските тийнейджъри?

Пожелавам им да се възползват от безбройните чудесни възможности и от огромната свобода, които им дават ХХI век и европейската интеграция. Да пътуват, да опознават колкото се може повече начини на живот и култури, да са отворени за света.