Писателката Сара Енгел: „Разискването на тежки теми в литературата е проява на загриженост“

Решихме да започнем февруари с една много специална книга със страшничко заглавие – „21 начина да умреш“. Толкова начини да отнеме живота си открива 15-годишната Стела, защото е загубила всяка надежда и желание да се бори след масиран тормоз в училище и в социалните мрежи. В крайна сметка тя се оказва много по-силна, отколкото е предполагала, но пътят ѝ до това осъзнаване и изобщо ситуацията, в която се намира, заслужават да бъдат разказани, четени, обсъждани. Защото са болезнено реални.

Книгата е изключително завладяваща и за това благодарим на Сара Енгел, едно от най-разпознаваемите имена на тийн литературата в Дания. Сара има дълбок усет как да пише за важни, проблемни теми, поднасяйки ги съвсем правдоподобно, но и с надежда. Тя има и много какво да разкаже, затова преводачката на книгата Ева Кънева проведе интервю с нея:

Как те осени идеята за този завладяващ роман?

Идеята ме споходи една вечер, докато гледах телевизия. Излъчиха репортаж за петнайсетгодишно момиче, подложено на такъв психотерор от връстниците си, че накрая посегнало на живота си. Бях дълбоко покъртена от историята на този безсмислено погубен живот и не можах да си я избия от ума. Дни наред се питах как ли се е чувствало това момиче в часовете, преди да вземе фаталното решение. Представях си как се чувстват родителите ѝ, съучениците ѝ и така нататък. Така в главата ми започна да се оформя фабула.

Трагичната смърт на това момиче превзе мислите ми и потърсих цялата история в Гугъл. Това още повече ме обвърза емоционално със случая. Докато сърфирах из мрежата, за свой ужас отрих колко много подобни случаи има по света: младежи, подложени на жесток психически тормоз, в даден момент не виждат друг изход освен самоубийството. В този миг реших, че просто съм длъжна да напиша тази книга.

Често именно такъв е поводът да започна нова книга. От една страна, конкретно събитие успява да ме развълнува, от друга, изпитвам желание да акцентирам върху тема табу, на която не се обръща достатъчно внимание.

И така, започнах да чета за кибертормоза и се роди историята за Стела.

Смяташ ли, че за да бъдеш аутсайдер, е нужна смелост? Човек сам ли решава да се отлъчи от групата, или по-скоро обстоятелствата изиграват ключова роля?

Човекът е стадно животно и у нас е изконно заложен стремежът да бъдем приети от другите. Съзнателният избор да се отлъчиш от стадото изисква голяма смелост.

В преобладаващата част от случаите обаче, поне според мен, хората се превръщат в аутсайдери заради неблагоприятно стекли се обстоятелства, а не защото сами са го пожелали.

Тези обстоятелства биха могли да бъдат културни специфики, събития, разместили йерархията в даден колектив, или просто фактът, че у някои общности отстраняването на членове, чието поведение не се вписва докрай в груповите норми, подсилва чувството за сплотеност. Затова на този тип общности им е необходимо да нарочат някого за аутсайдер, та да се повиши емоционалната сплотеност на групата.

Имаш ли деца? Как би реагирала, ако откриеш, че синът или дъщеря ти чете за самоубийства в интернет?

Имам две деца. Бих се изплашила, шокирала и разстроила, но и бих се зарадвала, задето съм го установила, защото това би ми дало възможност да обсъдя темата с тях. Изследвания показват, че самоубийството може да бъде предотвратено, ако за него се говори открито. Често суицидните мисли се дължат не на желание наистина да умреш, а на желание за промяна. Мислещият за самоубийство по-скоро иска да спре болката, отколкото да сложи край на живота си. В този смисъл един разговор какво стои в основата на тези мисли, би могъл да промени нещата. С две думи, получи ли навременна помощ, човек може да се избави от мислите за самоубийство.

Работила си в дом за лечение на болни от шизофрения и различни зависимости. Как успяваше да се справиш със стреса? Какво научи от контактите си с психично болни пациенти?

Работата ми в тази институция беше тежка най-вече защото се сблъсквах с толкова много нещастни съдби. С хора, принудени да се борят всеки ден, за да се върнат към нормалния живот. Затова пък се научих да ценя малките неща в живота – и във всекидневието на пациентите, и в собствения ми живот. Да се радвам на съвсем дребни победи, на общуването с хора, на природата, на чаша хубаво кафе, на дружен смях.

Покрай тази работа научих много за нас, хората. Колко крехка е нашата психика и същевременно каква сила се таи в нас.

Работила си като тълкувателка на сънища, като копирайтър в рекламна агенция, като танцьорка, като четец на еротични новели, като пекарка на гофрети в увеселителния парк „Тиволи“… Как стана професионална писателка?

Страстта ми към писането съществува, откакто се помня. Още в детската градина се научих да чета и да пиша и започнах да съчинявам първите си кратки разказчета. През 2009 година излезе дебютната ми книга. Тогава все още упражнявах и друга професия, но доходите от писателската ми дейност постепенно се увеличиха и в даден момент можех да си позволя да престана да работя друго за пари. Седмата ми издадена книга, „21 начина да умреш“, се превърна в моя литературен пробив и оттогава се издържам само от книгите си. От януари 2015 година съм професионална писателка. В Дания романът „21 начина да умреш“ бързо се превърна в бестселър и дори днес, през 2020-а година, е сред най-продаваните ми книги. Изключително щастлива и благодарна съм, че превърнах най-голямата ми страст в моя професия и че историята за Стела даде последния, решителен тласък за сбъдването на мечтата ми.

 С какво всъщност се занимава един тълкувател на сънища?

Помага на хората да разкодират сънищата си. Понякога сънищата изглеждат чудновати и объркващи, но всъщност ни дават доста ясна представа за вътрешния ни свят; за чувства и мисли, които вероятно изтласкваме в съзнателния си живот наяве. Затова тълкуването на сънища може да подпомогне личностното развитие и е забавен начин да се опознаеш по-добре. Както е казал бащата на психоанализата Зигмунд Фройд: „Сънищата са царският път към несъзнаваното“.

В едно свое интервю казваш, че ако не обсъждат с децата си тежки теми като самоубийството, самонараняването и депресията, родителите оставят вакуум, който интернет веднага запълва. Тема табу ли е самоубийството в Дания?

Самоубийството определено е тема табу в Дания. Същото важи и за самонараняването, за неприятелското следене и за други теми, които засягам в моите романи за подрастващи.

И тук възниква въпросът допустимо ли е да се пише на толкова болезнени теми, когато става дума за юношеска литература. Често съм се питала същото, защото всеки родител повече от всичко иска да пощади децата си от жестокостите в живота. Уви, това е невъзможно, защото проблемите не изчезват, като си затваряме очите. И ако ние, възрастните, не намерим смелост да повдигнем тези деликатни теми, оставяме младежите сами с въпросите и объркването им и те най-вероятно ще постъпят, както постъпих аз след гореспоменатия потресаващ случай на психично насилие над младо момиче: ще влязат да ровят в интернет.

Проблемът с мрежата е, че там проблемите рядко се представят нюансирано и с грижа за читателя. Обратното, там гъмжи от скандални публикации и стряскащи снимки, а в затворени групи и чатове често възникват общности, където членуващите се подкрепят в самоунищожителните си пориви.

Затова смятам, че разискването на тежки теми в литературата е проява на загриженост. То представлява начин да признаем реалността на подрастващите и да им помогнем да изразяват мъчителни чувства и мисли. В книгите разполагаме с достатъчно време да общуваме, да представим един или друг щекотлив въпрос от различни гледни точки и – не на последно място – да разпръснем мрака с лъч надежда.

Може ли литературата да играе ролята на противотежест/противовес на интернет сайтове, канали в YouTube и форуми, където тийнейджърите споделят суицидните си мисли?

По мое мнение литературата е най-добрият противовес. В интернет всичко е много динамично. Нашето всекидневие протича много забързано. Литературата ни призовава да забавим темпото. В нейното поле има време за размисъл, за вдълбочаване/вникване, за нюансиране.

В този смисъл книгите играят важна роля в разискването на сериозни теми като психичния тормоз в училище и самоубийството. Много неща се артикулират изключително трудно. Но думите са ни необходими. Светът се превръща в несигурно място, когато не знаем с какви думи да го наречем. Книгите са прекрасно място за изразяване на всичко срамно, сложно и противоречиво в човешкия живот и ни помагат да се справяме по-лесно с него. Литературата облекчава човешката самота.

Стела, главната героиня в твоя роман, е затворена и се бои да привлича внимание. Ти приличаше ли на нея, когато беше тийнейджърка? Ставала ли си жертва на тормоз от връстници?

Никога не съм била обект на тормоз. Затова пък знам добре какво е да те предадат и да се чувстваш самотен. Освен това в семейството ми има случай на самоубийство. Размислите и емоциите на Стела са ми доста близки.

Много млади момичета се разпознават в образа на Стела. Тя има ли реален прототип?

Стела е плод на въображението ми. Чиста художествена измислица, за която обаче съм почерпила вдъхновение от реалността. Като част от проучвателната работа по романа си създадох профил в няколко младежи чата, за да добия представа за начина, по който си пишат тийнейджърите. Езикът там е много груб. В книгата съм включила няколко автентични коментара. Открих и лични блогове, в които девойки разказват на какъв тормоз са подлагани от връстниците си. Заимствах идеи и от техните публикации.

За мен беше важно Стела да е силна млада жена, за да покажа, че всеки може да се превърне в обект на психичен тормоз. Не защото е лесна жертва, безволеви или наивен. Основна роля в това често играят обстоятелствата, под чието въздействие йерархията в един училищен клас може да се промени светкавично и да доведе до отхвърлянето на един или друг ученик. Искаше ми се и да избегна клишето, че потърпевшите от тормоз винаги са най-големите неудачници в класа. Стела е красива, силна и талантлива, била е сред най-харесваните в класа. Докато изведнъж всичко не рухва.

Амалие е много властна и държи винаги да е в центъра на вниманието. Какво мислиш за нея?

Стремежът на Амалие да е в центъра на вниманието и да бъде харесвана от всички според мен е признак на вътрешна неувереност и ниско самочувствие. Тя отлично осъзнава, че Стела е по-талантлива от нея, и когато журито в „Х-Фактор“ изрича това в национален ефир, оценката толкова я срива, че тя не може да го преживее. Обсебва я мисълта да си отмъсти и да подложи Стела на унижение, каквото е изпитала самата тя.

Постъпките на Амалие, разбира се, са крайно недостойни и не могат да бъдат оправдани, но за мен като писателка е важно въпреки всичко да вникна в мотивите ѝ. За мен Амалие е младо, неуверено момиче, което възлага нереалистично високи очаквания на самата себе си и затова не може да ги оправдае. В отчаянието си се нахвърля върху своя приятелка, съумяла да постигне онова, за което Амалие мечтае. Амалие си въобразява, че ако стъпче някого, ще се издигне по-високо.

Смяташ ли, че кибертормозът е една от тъмните страни на социалните мрежи, че модерните технологии за общуване улесняват агресивните хора в опитите им да измъчват другите?

Да, кибертормозът определено е една от тъмните страни на социалните мрежи, например разпространението на злепоставящи снимки и излагащи клипчета. Интернет е великолепно изобретение, но уви, осигури на злонамерените хора мощно оръжие, с което да нанасят още по-жестоки рани на жертвите си. Много по-лесно и безопасно е да седиш зад компютърен екран и да пишеш гадости по нечий адрес, отколкото да застанеш лице в лице с него. Много платформи позволяват човек да запази пълна анонимност или да си създаде фалшив профил и така да избегне отговорността за действията си. В този смисъл интернет дава благодатна почва за разпространението на негативно настройващи коментари и предостави поле за изява на отмъстителни, неудовлетворени и озлобени хора.

Една от основните теми в твоя роман е лоялността към приятелите и към семейството. Филипа, единствената приятелка на Стела, се подчинява безпрекословно на Амалие от страх да не изпадне от групата. Изпитвала ли си на свой гръб натиска на групата?

Спомням си една случка от моето детство. Бях десетинагодишна и отидох на скаутски лагер. Една нощ – спяхме в палатки – група момичета се съюзиха срещу тяхна съученичка. Присмиваха ѝ се, имитираха гласа ѝ и ни най-малко не се трогваха от молбите ѝ да престанат. Лежах в съседната палатка. Още си спомням колко ме заболя коремът, като ги слушах как я тормозят. За бога, престанете, призовавах ги наум. Представях си как влизам при тях, какво им казвам. Но не обелих нито дума. Все още се упреквам за това.

 Тогава постъпих като Филипа. Имах желание да помогна, ала не посмях от страх да не се превърна в следващата им жертва.

Какво би казала на тийнейджъри, жертва на училищен тормоз?

Здравейте, млади читатели, и благодаря, задето четете моята книга. На първо място искам да подчертая, че вината за този тормоз не е на жертвата. Голяма част от младежите, с които съм разговаряла, се самообвиняват и смятат, че те са сбъркали някъде. Тормозеният не е виновен за това, че издевателстват над него. А тормозът никога не е нещо нормално. Никога.

Изключително важно е да говорите с някого, на когото имате доверие. Много тийнейджъри, обект на тормоз, носят сами бремето на злобните нападки или защото се срамуват, или защото се боят да не разтревожат родителите си, или защото се страхуват, че тормозът ще стане още по-жесток, ако „изклюкарят“ агресорите. Но психичният тормоз не е проблем, който сте длъжни да понасяте без чужда подкрепа. Има хора, способни да ви помогнат. Говорете с родителите си или с друг възрастен. Ще видите как ще ви олекне, ако споделите.

Добре ще ви се отрази и да се поглезите. Тормозът несъмнено непрекъснато занимава мислите ви. Затова правейки неща, които ви доставят удоволствие, ще се откъснете поне за малко и ще се заредите с енергия. Изгледайте хубав филм, прочетете книга, излезте да се поразходите, пуснете си разведряваща музика.

В този ред на мисли: непременно се отнасяйте добре към самите себе си. Не се подлъгвайте да търсите основания в упреците на тормозчиите и да се самобичувате. Така само давате на агресорите повече власт, отколкото те и бездруго имат. Ако ви е трудно да се заредите с позитивни мисли, запитайте се какво бихте посъветвали приятел в същото положение.

И най-накрая: не забравяйте, че хиляди младежи са преживявали каквото преживявате вие в момента. И успешно са надмогнали трудния период. Сега може нещата да ви изглеждат черни, но те ще се променят. Винаги се променят. Дръжте се, потърсете помощ, настоявайте, че психичният тормоз е недопустим.

Изпращам ви най-светлите си мисли.

Сърдечни поздрави, Сара

„21 начина да умреш“ излиза в специалната поредица „Европейски разказвачи“ в превод от датски на Ева Кънева.