Топ криминални журналистки навлизат в тъмното минало на Дания в нов трилър (интервю)

Българските читатели вече са се убедили, че в скандинавската ни криминална поредица влиза само най-доброто от жанра. Сред подбраните от нас имена стоят автори като Ю Несбьо, Сьорен Свайструп, Юси Адлер-Улсен, Ирса Сигурдардотир, Ханс Русенфелт… Следим отблизо тенденциите от полуострова и през последните години забелязваме истински възход на писателите от Дания, отприщен може би от феномена „Кестеновия човек“. През 2021-ва пък ви срещнахме с друга мощна заявка в лицето на журналистическата двойка Ким Фебер и Йени Педерсен и тяхната „Свирепа зима“.

Съвсем наскоро пък издадохме „Сърце в лед“ от новото впечатляващо писателско дуо на Дания – Лине Холм и Стине Болтер. Със своя дългогодишен опит и безпогрешен нюх Холм и Болтер, и двете разследващи журналистки от топ листата на страната, отвеждат към истинската ѝ история в дебютния им роман. Тайните от миналото разпрострират пипалата си до настоящето… В напрегнатия трилър излизат на бял свят престъпления, извършвани в името на „хуманни“ цели и донесли неимоверни страдания на хиляди, които жадуват отмъщение.

„Сърце в лед“ без никакво усилие прикова вниманието ни още от първата глава и бързо разбрахме, че това ще бъде следващото заглавие, което трябва да прочетете и вие, българските крими фенове. Решихме и да ви запознаем с авторките – две изключителни професионалистки и страхотни събеседнички – с това интервю, проведено от преводачката на книгата Ева Кънева.

  • И двете сте разследващи журналистки и авторки на книги, свързани с реални престъпления. Защо от реалността решихте да се прехвърлите в художествената измислица?

За журналиста е вълнуващо предизвикателство да напусне реалността и да се пренесе в света на фантазията и на творческия простор. Художествената литература ни дава възможност да пишем свободно, но във въображаемия свят, който изграждаме, ще откриете множество препратки към реални събития. Стремихме се и следователските методи, описани в нашия роман, да съответстват на използваните в реалността.

  • Коя от вас направи, така да се каже, първата крачка към творческото ви партньорство?

Стине пише книги от 2006-а, а през 2009-а издаде първото си криминале. Оттогава от издателство „Политикен“ няколкократно са поставяли въпроса няма ли да напише още един криминален роман. Издателството лансира идеята Стине да работи съвместно с друг добър писател и Стине сама предложи Лине като желана партньорка. Първоначално Лине отказа предложението на Стине. Лине никога не беше писала художествени текстове и не възнамеряваше да го прави! След известен размисъл обаче любопитството надделя. За което днес и двете се радваме много.

  • Как протича при вас творческият процес? Поделихте ли си сферите на отговорност, например едната да отговаря за следователската работа, а другата – за съдебната медицина?

Когато двама автори пишат заедно, е важно най-напред да уточнят сюжета, действието и главните персонажи в романа. В подробности! Ето как процедираме ние. Първо правим план на романа – резюме от порядъка на 50-60 страници, за да знаем как ще се развива действието и в коя глава какво ще се случва. По този начин още в съвсем ранен етап от процеса откриваме евентуални проблеми в изграждането на фабулата и грешки в логическия аспект на сюжета. След това разпределяме главите помежду си и започваме същинското писане. Обикновено всяка от нас отговаря за един от главните герои. Не пишем в едно помещение, но интернет и онлайн програмите ни помагат да поддържаме контакт. Накрая се събираме и в продължение на доста дълго време сглобяваме романа, за да сме сигурни, че стилът е хомогенен във всичките 400-500 страници.

  • Двете различни ли сте като писателки? Каква е рецептата за щастливо съжителство в такъв професионален „брак“?

Всяка от нас си има силни страни, а в едно сътрудничество е важно взаимното уважение към достойнствата на другия. Лине е много прецизна в редакцията на текста, а Стине, благодарение на дългогодишния си опит като криминален репортер, разполага с широка мрежа от източници в следствието и съдебната медицина и затова прави голяма част от справките и проверява фактологията. В някои отношения сме различни, в други си приличаме. Партнираме си идеално. Убедени сме, че всяка от нас е компетентна в съответната област, която е силната ѝ страна. Именно защото сме различни, умеем да се подкрепяме и да насърчаваме развитието си.

  • През 1951 година 22 гренландски деца на възраст от четири до осем години са откъснати от родителите си и изпратени в Дания, за да усвоят датския език и култура и да построят „мост“ между Дания и нейната изоставаща в културно отношение колония. В Дания често ли се говори за този социален експеримент, или по-скоро темата се избягва? И защо избрахте да включите именно тази случка в романа си?

През 2019-а, когато започнахме да развиваме сюжета на „Сърце в лед“, няколко скандала от миналото, свързани с престъпления над деца, получиха широк обществен отзвук. Например, група възрастни мъже, преживели насилие в детски дом през шейсетте години, заведоха дело срещу държавата с искане за обезщетение. Отново се заговори и за насилственото изселване на гренландски деца през петдесетте години на XX век. По принцип датчаните се възприемат като „положителните герои“, но в случая става дума за историческо събитие, при което Дания, в опит да направи добро, всъщност е извършила ужасно престъпление срещу двайсет и две деца и техните семейства. Тази тема ни заинтригува.

В Дания, както и в много други страни по света, се е наложило мнението, че „миналото няма как да се промени“, но през 2020 година датското правителство представи подробно разследване на експеримента в Гренландия и жертвите на този експеримент получиха, макар и със закъснение, официално извинение.

  • И двете сте много известни журналистки и познавате отлично съвременната политическа ситуация в Дания. Трулс Майдинг (датският министър-председател в „Сърце в лед“) напомня на кръстоска между министър-председателката Мете Фредриксен и бившата министърка по интеграционните въпроси Ингер Стьойбер*. Има ли и други датски политици, които да са ви послужили като прототипи за персонажите в „Сърце в лед“?

Появиха се редица спекулации по въпроса коя реална личност стои зад Трулс Майдинг и другите политици в книгата. Някои посочват Мете Фредриксен, други – бившия премиер Андерс Фог Расмусен.

Всъщност не сме изграждали образите в книгата по конкретен прототип. За вдъхновение ни служеше изобщо политическата култура в Дания и в други страни, култура, която познаваме от журналистическата си работа. Днес битката за власт е ожесточена, а все по-важна роля играят социалните мрежи, фалшивите новини, пиар агентите и ниското качество на политическия дебат.

  • Стине, ти работиш в така наречената „True Crime Agency“ (В превод: Агенция за истински престъпления. – Бел. прев.) Ще ни разкажеш ли какво е това и защо се нарича агенция?

Аз съм директор, съосновател и съсобственик на „True Crime Agency“. Агенцията предлага лекции на тема разследване на убийства, съдебна медицина, криминалистика, съдебен процес, решаване на дело и т. н. Лекторите са следователи, съдебни лекари, криминални психолози, историци и др. Аз също изнасям доклади и съм автор на осем книги за истински престъпления. Нарича се агенция, защото посредничи при намирането на подходящ лектор.

  • Лине, ти се занимаваш с разследваща журналистика. Две години поред си номинирана за престижната награда „Кавлинг“, последно през 2012 г. за „Обирът“ – историята на най-големия обир в историята на Дания. Ще разкажеш ли малко за книгата си на българските си читатели?

През лятото на 2008-а година двайсетина мъже от датски, шведски и арабски произход нахлуват в трезора на фирма за превоз и съхранение на ценности в копенхагенско предградие и задигат 10 милиона долара – безпрецедентен обир в историята на Дания.

Престъплението привлече вниманието заради жестокостта, с която беше извършено. Обирът е бил планиран месеци наред. Крадците са използвали булдозер, за да разбият стената на сградата, и са запалили откраднати боклукчийски камиони по няколко от главните копенхагенски улици, за да попречат на полицията да стигне до местопрестъплението.

В известен смисъл този дързък грабеж символизира ненаситния стремеж към трупане на материални богатства, който беляза периода преди финансовата криза. Престъплението показа и колко добре стикована и предприемчива е станала международната организирана престъпност.

Парите така и не бяха открити. Неизвестна остана и самоличността на част от извършителите.

  • Как съчетавате професионалния и личния си живот? Успявате ли да намерите здравословен баланс между кариера и семейство?

И двете сме майки. Децата на Лине са сравнително малки, а на Стине – вече тийнейджъри. И за двете ни е важно да сме при децата си, докато са още малки и живеят вкъщи. Същевременно сме амбициозни и държим на професионалното си развитие. За да съчетаеш двете неща, е нужно да си организиран и да планираш ангажиментите си. Когато си почиваш, да си почиваш пълноценно, а когато работиш, да работиш с пълна пара. За нас това е здравословният баланс, който се отразява благотворно на всички аспекти от живота.

* През 2016 г., в качеството си на министър по интеграционните въпроси, Ингер Стьойбер  издава заповед, с която задължава бежанските центрове да разделят пристигащите семейни двойки, в които единият партньор (обичайно партньорка) е под осемнайсетгодишна възраст. Стьойбер мотивира разпореждането с борбата против принудителните детски бракове. Разпореждането е противозаконно и на 22 януари 2020 г. парламентът взема решение да сформира анкетна комисия, която да разследва случая. Въз основа на заключението на комисията, че Ингер Стьойбер е нарушила закона, срещу нея започна съдебен процес. Присъдата бе произнесена през декември 2021 г. и Стьойбер е обявена за виновна, осъдена е с ефективна присъда и е отстранена от длъжността си в парламента. – Бел. прев.

Португалският писател Давид Машаду: „Деца, въображението е суперсила“

Писателят Давид Машаду вече е едно от големите имена в съвременната литература на Португалия, а ние тъкмо издадохме една от неговите книги за малки читатели – „Томаш и носорогчето“. Роден през 1978 година в столицата Лисабон, Машаду завършва икономически науки, но се посвещава изцяло на писането. Започва с книги за деца, за които получава престижни награди, след това пише и за възрастни. През 2015 г. бива отличен с Европейската награда за литература. Издаван е в България от издателство „Персей“. Ние пък избрахме „Томаш и носорогчето“ за нашата специална колекция „Европейски разказвачи“, в която приютяваме най-доброто от детската литературата на континента, а преводът е на Илка Филипова-Бечева. Историята на Томаш откриваме в престижния международен каталог „Бели гарвани“ като препоръчвана книга за деца от Португалия.

     Ето какво сподели Давид Машаду за българските деца:

Въпрос: Бихте ли ни разказали за Вашето детство? Имате ли ярък спомен от този период, какви игри обичахте?

Роден съм в Лисабон по време, когато Португалия преживяваше големи промени. След края на почти петдесетгодишната диктатура страната се отваряше навън, а културното развитие бе доста осезаемо. При все това детството ми беше нормално. Може би твърде нормално. Освен развода (миролюбив) на моите родители, не си спомням никакво извънредно събитие. Обичах да играя и да влагам въображение в игрите.

Въпрос: А за училището? Обичахте ли да ходите на училище; имахте ли любим предмет; отличниk ли бяхте, или не; обичахте ли да четете и ако да – каква литература; имахте ли любима книга? 

Никога не съм бил ной-добрият ученик в класа, но винаги бях достатъчно добър, така че училището и ученето да не се окажат проблем, нито дори тема за разговор вкъщи. Обичах много математиката. Но и английския, който отрано ми отвори вратите към музиката, към киното и литературата на англосаксонски автори и артисти. И обичах да чета. Моят баща имаше много книги у дома. Той беше и продължава да бъде страстен читател. В училище се научих да чета. Но от моя баща научих да Чета.

Въпрос: И няколко въпроса за писането – кога написахте първия си текст; някой насочи ли Ви към писането; а към детската литература; коя е първата Ви цялостна книга и каква е съдбата й? 

На петнайсет или шестнайсет години написах първите си разкази. Бяха много кинематографски истории, вдъхновени от филмите, които гледах тогава. Но едва по-късно, в университета, се замислих за възможността да публикувам книга. Именно тогава започнах да пиша по-осъзнато и творчески. Беше време на усилено трупане на опит. Първият роман, който написах, бе една дълга любовна история, но за щастие, той никога не беше публикуван, защото бе много лош.

Въпрос: Каква е историята на книгата „Томаш и носорогчето“? Свързана ли е тя с някакъв конкретен повод; героите имат ли прототипи в живота; искали ли сте да изпратите послания до малките си читатели чрез книгата?

Никога не съм виждал нищо подобно на това, което се случва с Томáш в романа. Но особено ме привличат някои идеи, които се развиват в повествованието и по някакъв начин идват от моето детство, като например усещането, че сме центърът на света и че нещата (дори най-фантастичните) се случват заради нас. Освен това винаги съм обичал да си представям какво бих направил в екстремна ситуация, като природно бедствие например. Но не съм искал да предам никакво послание. Вярвам, че задачата на Литературата не е да изпраща послания, нито да дава поучения. Задачата на Литературата е да ни накара да мислим. Надявам се, че моите книги правят това.

Въпрос: Какъв е животът Ви сега? Имате ли мечти и с какво са свързани те? Били ли сте в България?

Живея  в Лисабон със съпругата и децата си. Живял съм няколко пъти извън Португалия и винаги ми е харесвало да срещна други култури, езици и друг светоглед. Но признавам, че все повече ме въодушевява идеята да живея на мястото, където съм роден и където са най-любимите ми хора. Все пак продължавам да пътувам много, най-вече заради моите книги. Всъщност вече съм бил два пъти в България: първо, когато бях млад, при едно дълго пътуване из Балканския полуостров; по-късно, за да представя своя книга на Панаира на книгата в София. И двата пъти беше чудесно.

Въпрос: Бихте ли се обърнали с няколко думи към българските деца? 

Вглеждайте се в света около вас, разбира се. Но се вглеждайте и в себе си, в безкрайността на вашия интелект. Въображението е суперсила.