Португалският писател Давид Машаду: „Деца, въображението е суперсила“

Писателят Давид Машаду вече е едно от големите имена в съвременната литература на Португалия, а ние тъкмо издадохме една от неговите книги за малки читатели – „Томаш и носорогчето“. Роден през 1978 година в столицата Лисабон, Машаду завършва икономически науки, но се посвещава изцяло на писането. Започва с книги за деца, за които получава престижни награди, след това пише и за възрастни. През 2015 г. бива отличен с Европейската награда за литература. Издаван е в България от издателство „Персей“. Ние пък избрахме „Томаш и носорогчето“ за нашата специална колекция „Европейски разказвачи“, в която приютяваме най-доброто от детската литературата на континента, а преводът е на Илка Филипова-Бечева. Историята на Томаш откриваме в престижния международен каталог „Бели гарвани“ като препоръчвана книга за деца от Португалия.

     Ето какво сподели Давид Машаду за българските деца:

Въпрос: Бихте ли ни разказали за Вашето детство? Имате ли ярък спомен от този период, какви игри обичахте?

Роден съм в Лисабон по време, когато Португалия преживяваше големи промени. След края на почти петдесетгодишната диктатура страната се отваряше навън, а културното развитие бе доста осезаемо. При все това детството ми беше нормално. Може би твърде нормално. Освен развода (миролюбив) на моите родители, не си спомням никакво извънредно събитие. Обичах да играя и да влагам въображение в игрите.

Въпрос: А за училището? Обичахте ли да ходите на училище; имахте ли любим предмет; отличниk ли бяхте, или не; обичахте ли да четете и ако да – каква литература; имахте ли любима книга? 

Никога не съм бил ной-добрият ученик в класа, но винаги бях достатъчно добър, така че училището и ученето да не се окажат проблем, нито дори тема за разговор вкъщи. Обичах много математиката. Но и английския, който отрано ми отвори вратите към музиката, към киното и литературата на англосаксонски автори и артисти. И обичах да чета. Моят баща имаше много книги у дома. Той беше и продължава да бъде страстен читател. В училище се научих да чета. Но от моя баща научих да Чета.

Въпрос: И няколко въпроса за писането – кога написахте първия си текст; някой насочи ли Ви към писането; а към детската литература; коя е първата Ви цялостна книга и каква е съдбата й? 

На петнайсет или шестнайсет години написах първите си разкази. Бяха много кинематографски истории, вдъхновени от филмите, които гледах тогава. Но едва по-късно, в университета, се замислих за възможността да публикувам книга. Именно тогава започнах да пиша по-осъзнато и творчески. Беше време на усилено трупане на опит. Първият роман, който написах, бе една дълга любовна история, но за щастие, той никога не беше публикуван, защото бе много лош.

Въпрос: Каква е историята на книгата „Томаш и носорогчето“? Свързана ли е тя с някакъв конкретен повод; героите имат ли прототипи в живота; искали ли сте да изпратите послания до малките си читатели чрез книгата?

Никога не съм виждал нищо подобно на това, което се случва с Томáш в романа. Но особено ме привличат някои идеи, които се развиват в повествованието и по някакъв начин идват от моето детство, като например усещането, че сме центърът на света и че нещата (дори най-фантастичните) се случват заради нас. Освен това винаги съм обичал да си представям какво бих направил в екстремна ситуация, като природно бедствие например. Но не съм искал да предам никакво послание. Вярвам, че задачата на Литературата не е да изпраща послания, нито да дава поучения. Задачата на Литературата е да ни накара да мислим. Надявам се, че моите книги правят това.

Въпрос: Какъв е животът Ви сега? Имате ли мечти и с какво са свързани те? Били ли сте в България?

Живея  в Лисабон със съпругата и децата си. Живял съм няколко пъти извън Португалия и винаги ми е харесвало да срещна други култури, езици и друг светоглед. Но признавам, че все повече ме въодушевява идеята да живея на мястото, където съм роден и където са най-любимите ми хора. Все пак продължавам да пътувам много, най-вече заради моите книги. Всъщност вече съм бил два пъти в България: първо, когато бях млад, при едно дълго пътуване из Балканския полуостров; по-късно, за да представя своя книга на Панаира на книгата в София. И двата пъти беше чудесно.

Въпрос: Бихте ли се обърнали с няколко думи към българските деца? 

Вглеждайте се в света около вас, разбира се. Но се вглеждайте и в себе си, в безкрайността на вашия интелект. Въображението е суперсила.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s