Австриецът Марко Зимса: „Децата са много по-отворени и любопитни от възрастните към различните видове музика“

Марко Зимса успешно създава концерти и театрални програми за деца и за цялото семейство вече над 35 години. През 1985-а, едва двайсетгодишен, продуцира първата си пиеса. Първата си музикална продукция създава през 1988-а – „Малка нощна музика“ и „Вълшебната флейта“ – Моцарт за деца“. Планираното като единствено събитие пожънва толкова голям успех, че Зимса започва редовно да изпълнява програмата. Оттогава изнася класическа музика на сцена с мотото „Класика за деца“. С колеги артисти като „Boogie Woogie Gang“, „Pachamanka“ и „Klezmer Reloaded“ се впуска и в други музикални стилове. А от 1999-а насам създава и успешни детски музикални книги – на голяма част от тях можем да се радваме и у нас в изданията им на български език.

            В немскоговорящите страни сте известен като най-важния посланик на класическата музика за детските уши. И го правите по изключително креативен начин. Вероятно не е имало друг Марко Зимса, когато сте откривали класическата музика. Как и кога започна да се заражда музикалният ентусиаст у вас?

            Баща ми беше много заинтересован музикален слушател и посетител на музеи. Имам чувството, че ентусиазмът му просто ме зарази. Не съм получавал никакво специализирано образование в тази посока, дори не съм изучавал музикален инструмент като дете.

            Като дете интересувахте ли се наистина от класическата музика?

            Бях малък, когато получих първия си музикален плейър. „Отмъкнах“ от колекцията на баща ми музиката на Моцарт. Слушах „Малка нощна музика“ и „Турски марш“. Всичко след това се случи от само себе си. Музиката ми харесваше, без непременно да съм луд по нея. Второто, което „отмъкнах“, беше Boogie Woogie, а след това и малко фолк музика. Точно това разнообразие се стремя да покажа и на децата.

            Какво трябва да слуша едно дете, когато е ядосано?

            Музиката ни помага да се справим с множество ситуации, да открием красотата в живота, или пък спокойствието. Но сякаш всеки трябва да разбере сам за себе си кой жанр е най-подходящ за дадено настроение и ситуация. Например, когато си ядосан, искаш ли мощна музика, съвпадаща с емоциите ти? Или нещо нежно, което да те успокои? Или пък весела музика, която да те накара да забравиш, че си ядосан? Е, може би трябва да опита „Яростта за изгубена монета“ на Бетовен. Вероятно изглежда твърде предвидимо, но успешно разсейва гнева.

            Може ли класическата музика да бъде едно приятно, пълноценно преживяване за цялото семейство?

            Едно голямо звучно „Да!“ от мен, съпроводено от тромпетни звуци. Семейното преживяване може да се осъществи както вкъщи, така и в концертната зала. Наскоро получих кратко видео от едно семейство. Всички се бяха събрали заедно на дивана – родители и деца – и слушаха радиопиесите ми. Отново и отново ми пишат родители, последвали съвета ми да танцуват с децата си в дневната под звуците на минует от Моцарт или на полка от Щраус.

            Ще ни разкажете ли повече за семейните ви концерти на живо?

            Предпочитам цялото семейство да идва на концертите ни. От една страна, ключова е срещата между разнородни възрастови групи – деца, родители, баби и дядовци. Това винаги е предпоставка за забавни и очарователни ситуации. От друга страна, след концерта децата и възрастните могат да превърнат тяхното преживяване в тема за разговор и да продължат да слушат, пеят и танцуват у дома. Е, концертите в училищата са също толкова важни за мен, тъй като достигам до деца, които вероятно не биха имали контакт с класическа музика вкъщи.

            Вие сте талантлив изпълнител и поставяте големи концерти за деца на живо. Как се справяте по време на Covid-19 пандемията и затворените зали?

            Много е различно, но се опитвам да съхраня доброто си настроение. Всъщност, точно през март 2020 г., когато всичко започна и всичките ни планове и проекти се сринаха като къща от карти, не беше никак лесно. Но вече разполагаме с инструменти за справяне със ситуацията. Имам и привилегията да съм в този бизнес от доста дълго време. Затова всичко вървеше сравнително добре. За много хора беше много по-трудно.

            Но и сме късметлии да живеем в Европа, така поне имаме някои „спасителни мрежи“. Например, мой сирийски колега ми разказа как при тях Covid-19 се появява на фона на продължаваща вече десет години война. И те не получават никаква подкрепа от правителството. Затова напомням на себе си да остана скромен и да бъда щастлив от факта, че живея в Австрия. Също да се възползвам максимално от времето, което имам в момента.

            Какво отговаряте на децата, които твърдят, че класическата музика „не е готина“?

            Първата ми реакция би била: „Добре, щом така казваш. Няма проблем.“ Вкусовете и предпочитанията на всички са много различни. Но, разбира се, това само ще събуди ентусиазма и огъня на „чичото на концертите“ в мен и ще го приема като страхотно предизвикателство да покажа на това дете всичко, което може да изпита чрез класическата музика. Опитът ми с основната целева група, деца между четири и десет години, е друг. И това вероятно се дължи на факта, че децата са много по-отворени и любопитни от възрастните при изследването на различните видове музика. Децата имат много по-малко завършени и крайни мнения, те обичат да мечтаят, да се вдъхновяват от множество различни истории и музикални стилове. Това е и прекрасното в работата ми и вярвам, че можем да продължим да подтикваме много деца да се сприятелят с класическата музика. Ако не искаш да я слушаш сега или после, няма проблем, но поне ти е предложено и разполагаш с този избор.

            Получавате ли понякога и негативна обратна връзка от децата?

            С ръка на сърцето мога да споделя, че за 35 години на сцената това се е случвало изключително рядко – деца да дойдат след концерта и да споделят, че им е било скучно. Обикновено се случва обратното. Но и е възможно тези, които мислят, че концертите не са готини, дори да не си правят труда да дойдат след това, кой знае… Това обаче е едно от най-важните преживявания за артиста. Никога няма да можеш да задоволиш всички! Целта е да достигнеш до възможно най-много хора.

            По какво работите в момента?

            Вече работя по няколко книги. Разбира се, за музика. Но ще бъда честен, чакам с нетърпение да се върна обратно на сцената пред публиката. Разбира се, да качвам видеа в интернет също е приятно, но работата ми е красива и никога няма да ми омръзне именно заради множеството хора, които срещам при изпълненията на живо – хората, които имат нещо да ти кажат или покажат, и онези, които обичат да бъдат забавлявани, ощастливени, омагьосвани!

https://buchszene.de/beethoven-fuer-kinder/