Наричали детската писателка Ани Шмит „истинската кралица на Холандия“

Ани М. Х. Шмит несъмнено е най-известната холандска писателка на 20 век, дори наричана приживе „истинската кралица на Холандия“. Шмит била извънредно оригинална дама с несравним поглед към живота и нестихващо чувство за хумор.

Днес в Холандия няма холандец, който да не е чел, пял или слушал стихотворенията, песните и разказите на Ани Шмит. Днес в Холандия няма дете, което да не заспива с приказките на Ани Шмит. Днес за Холандия и холандците Ани Шмит е това, което е Леда Милева за България и българите – национална поетеса, посветила своя живот на децата.

А животът на Ани Шмит бил не само дълъг, но и безкрайно интересен, изпълнен с вълнуващите събития на няколко епохи.

Анна Мария Хертройда, както е нейното истинско име, се родила преди малко повече от сто години в семейството на селски пастор. Голяма била радостта на майка ѝ, на която вече били умрели две момичета със същото име, но не и на осемгодишния ѝ брат. Малко след раждането на сестричето той се върнал вкъщи и съобщил, че е успял да го замени срещу едно теле.

Бавен, монотонен и безинтересен течал животът в малкото село. Било времето на конете и каруците. Нямало коли, нямало радио, да не говорим за телевизия. А вестник получавали само местните първенци. За Ани по-интересни от игрите били книгите, а щом ѝ се удадял случай, се качвала на камбанарията на цър­квата и с часове гледала корабите по река Шелда в далечината. “Тогава се чувствах свободна – пише по-късно тя, – както никога по-късно. В камбанарията имаше нещо езическо, диво, безмерно. В нея имаше вятър, кораби, пирати.” И после пишела стихове…

Но най-голямото преживяване на бъдещата писателка била електрическата крушка, която тя видяла за пръв път на осем години. “За нас двайсети век започна през двайсетте години с идването на електричеството” – пише тя. Последвали още две разтърсващи преживявания за младото момиче – първото радио в село и първият филм, разбира се – ням. “В селото ни започна нова ера. Целият лош външен свят влезе вътре. Джаз, чарлстон, оперети, социалистически речи, феминистични бръщолевения” – казва Ани Шмит. Селските дъщери започнали да си стрижат плитките, съ­бличали носиите и надявали къси рокли и чорапи телесен цвят.

Ани, мечтала толкова време за свобода и за света, не останала назад. Не след дълго заминала да учи в гимназията на близкия град Хус, където сладкото момиченце на мама се превърнало в нахакана и необуздана тийнейджърка, която дори бягала от училище. А на 17 години, през 1928 г., за пръв път видяла самолет. Отишла с приятелки на летателно шоу, където се запознала с млад пилот и дори летяла! Продължила да се среща с него тайно – нещо недопустимо по онова време за младо момиче – и когато ниско над гимназията прелетявал самолет, се ослушвала с разтуптяно сърце, защото знаела, че това е поздрав за нея. И пак пишела стихове…

След гимназията непокорната девойка трябвало да учи за нотариус като брат си, но скоро ѝ доскучало и записала курсове за секретарка, после пък станала детегледачка. Нищо не ѝ харесвало, нищо не искала, защото не знаела какво иска. Докато не попаднала в училището за библиотекарки. Тази професия ѝ легнала направо на сърцето и тя станала “… прилежна госпожица, да, ужасно прилежна”. И пак пишела стихове…

Но знаела защо пише. Още когато била на 14, майка ѝ – и нейна учителка в селското училище – била изпратила нейни стихове на големия поет Вилем Клос, който отсъдил, че “дълбоко в нея нещо пее”. След което обнадеждената майка отишла за всеки случай на врачка, а тя предсказала, че дъщеря ѝ ще стане прочута писателка.

И сега Ани – пак по настояване на майка си – пратила две стихотворения на литературния журнал “Пътища нагоре”. Това бил нейният литературен дебют.

Но дошли нацистите, започнала Втората световна война. Ани Шмит била вече директорка на градската библиотека в град Флисинген. И отказала да окачи табелата “Забранено за евреи”. В читалнята не допускала национал-социалистически вестници. По това време брат ѝ вече лежал в затвора. Извикали я при кмета и ѝ предложили да го освободят, ако тя станела техен пропагандатор. Ани отказала.

След войната животът на Ани Шмит се преобърнал – поканили я на работа в Амстердам, във вестника на съпротивата “Хет Парол”. Стеснителната и малко невзрачна госпожица попаднала в кръг от журналисти, интелектуалци и творци и за кратко време се превърнала в духовита млада дама и интересна събеседничка. И тогава се състоял истинският дебют на бъдещата велика писателка – за една вечеринка на колегите си тя написала текста и музиката на песните, като сама свирела. Успехът бил грандиозен и оттук нататък я съпътствал през целия ѝ живот. “Хет Парол” не можел вече без нейните стихотворения, радиото – също. Ани написала и първия радио-сериал в Холандия, отново с огромен успех. И така, улисана в работа и във водовъртежа на интелектуалния живот на Амстердам, не забелязвала как годините минават. Един ден прозряла, че е време за сериозна любов и да се задоми. Намерила партньора си – химик и предприемач – чрез обява във вестника, с което сложила началото на връзка, продължила 34 години.

На 39 години Ани Шмит родила своето единствено дете – Флип и погледът ѝ се обърнал завинаги към ново поле на литературата – детската, което ѝ донесло и световната слава.

Вдъхновена от преживяванията с малкото си синче, авторката решила да ги претвори в кратки разказчета за деца – “Йип и Янеке”, които излизали като серия в “Хет Парол”, а после в сборник. Успехът я поощрил и тя продължила да пише стихотворения, приказки, повести, в които се преплитали фантазия и действителност. През 1953 г. излязла първата ѝ цяла повест за деца – “Летящият асансьор“. Главният герой, симпатичното момче от асансьора Авелко, скоро станал любимец на детската публика. След по-малко от две години, през които повестта била претърпяла вече пет издания, излязла и втората книга за Авелко – “Магическият кабинет“. В края на петдесетте Ани Шмит вече била най-известната детска писателка на Холандия.

През 1957 г. повестта “Виплала магьосникът” била обявена за Книга на годината и ѝ донесла първото от дълга серия отличия, сред които най-голямата холанд­ска награда за детска литература “Златният калем”, Държавната награда за детско-юношеска литература, два пъти Наградата на публиката… А през 1988 г. дошло най-голямото признание за авторката – медалът “Х. Кр. Андерсен”, наричан “Малката Нобелова награда”, който самата Астрид Линдгрен ѝ връчва.

Последните години от живота на Ани Шмит били белязани от тежки страдания – трудно подвижна, с болно сърце, великата писателка напуснала по собствено желание този свят на 84-ия си рожден ден със съзнанието за един дълъг и пълноценен живот и със завещанието да бъде погребана с песни и музика. Авторката сигурно е знаела, че ще продължи да живее в сърцата на децата със своите книги.

В нашия каталог можете да намерите в превод от нидерландски на Василка Ванчева:

“Виплала магьосникът” и съвсем наскоро излязлата “Летящият асансьор. Магическият кабинет”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s