Коя е Мария Грипе?

Малцина са писателите, които умеят да пишат увлекателно за деца. А още по-малобройни са онези, които пишат така, че да събудят у невръстните си читатели желанието да разсъждават. Една от тези редки автори-магьосници е шведката Мария Грипе.

Мая Стина Валер, както е нейното истинско име, е родена през 1923-та година в малкото градче Ваксхолм, разположено на Стокхолмския архипелаг, и умира на 83-годишна възраст (през 2007 г.). За толкова дълъг живот човек навярно става много мъдър. Но това е работа на възрастните. За малките трябва да пишеш ИНТЕРЕСНО. А Мария Грипе определено пише интересно. За своите над 35 книги, повечето илюстрирани от нейния съпруг Харалд Грипе, е получила близо 20 национални и международни литературни награди, а самите книги не само че са преведени на 30 езика, но и много от тях са екранизирани и имат огромен успех. Зад тези цифри се крие голям талант, сериозни знания и много любов – любов към литературата, но най-вече към децата.

Малката Мая Стина отрано трупа опит. Още през детските си години вечер разказва на братята и сестрите си приказки, които съчинява сама. Като гимназистка пише стихове, но по-късно сама преценява, че не са нещо особено. После следва философия и литература в университета. Ала истински и сериозно започва да се занимава с литература, когато дъщеря ѝ Камила достига „приказната“ възраст, тоест, когато на детето може и трябва да му се разказват приказки. И Мария Грипе, също както Астрид Линдгрен, започва да съчинява приказки и прописва интересни истории заради собственото си дете.

Първата книга на Мария Грипе е „В нашия малък град“. Известност обаче получава с трилогията за Юсефин и Хюго („Юсефин“, 1961; „Хюго и Юсефин“, 1962; „Хюго“, 1966) – една чудесно разказана история за голямото приятелство между момче и момиче. Книгата бе издадена на български език от издателство „ЕМАС“. В по-късния период от творчеството си авторката, повлияна от Едгар Алан По и сестрите Бронте, вкарва фантастични и мистични елементи в книгите си, като ги обяснява с реакция към насилието, навлизащо все повече в изкуството. От този период е книгата „Агнес Сесилия – една тайнствена история“, също издадена от „ЕМАС“.

А сега издателството поднася на малките си читатели така наречената „Сенчеста“ четирилогия – „Сянката на каменната пейка“, „…и белите сенки в гората“, „Деца на сенки“ и завършващата „Скривалище на сенки“. Сянката винаги се е възприемала като универсален символ на тайнствеността, мистериозността, съмнението. Тя неминуемо поражда въпроса кой или какво се крие зад нея…

В световноизвестната ѝ тетралогия на сенките действието се развива през 1911 година. Четиринайсетгодишната Берта живее в малък град заедно с родителите си, брат си и сестра си. Един ден в дома им постъпва нова прислужница на име Каролин. Тя внася нов живот в скучното всекидневие на заможното семейство, което живее доста затворено. Никой не остава безразличен към силното ѝ присъствие. Децата я боготворят, родителите са удивени от трудолюбието ѝ… Същевременно около Каролин витае мистериозна аура. Никой не знае от какво семейство е, как е живяла, защо избягва да говори за себе си. Впоследствие се оказва, че Каролин и Берта са сестри – имат един и същи баща. Двете момичета изпитват силно желание да се сближат и заминават заедно за загадъчен замък на име „Розов дар“, където наяве излизат още тайни от миналото на Каролин. С неподражаемо майсторство Мария Грипе „забърква“  историите си с по нещо свръхестествено, тайнствено и мистично и още от първите редове разпалва любопитство. А тогава и нашата фантазия помага.

Въображението и талантът на Марие Грипе не знаят граници, но в разговори тя винаги е подчертавала, че иска да пише само за деца. От детската душа тя черпи вдъхновението си и смята, че най-съкровеният ѝ творчески дълг е да насърчава децата да мислят. Според нея децата са много по-прозорливи, отколкото предполагат възрастните, и интелектът им не бива да бъде подценяван. За тях трябва да разказваш не просто увлекателно, но и тайнствено, с недомлъвки, така че да ги подтикнеш да развихрят богатата си фантазия.

Нейните книги са жанрово разнообразни, но всичките са за деца и са колкото развлекателни, толкова и те карат да се замислиш. И да видиш света от много интересна гледна точка.

Мария Грипе е носителка на най-престижната награда за детска литература в света – медала „Х. Кр. Андерсен“. Впрочем той  е бил неин любим автор. А още по-любопитно е, че през 2005 г. е учредена награда „Мария Грипе“. Тя се присъжда ежегодно на шведски писател, който „в своите книги дава възможност на читателите да се срещнат със света на фантазията и реалното“, а главният герой непременно трябва да бъде млад. Какво чудно има? Нали точно това намираме в нейните романи.

Advertisements

Специално за българските читатели: Малгожата Гутовска-Адамчик разказва за „Достатъчно е, че те има“

„Достатъчно е, че те има“ вече е по книжарниците, а полската писателка Малгожата Гутовска-Адамчик, вече известна на българските читатели с романа „13-а пряка“, ни изпрати въодушевено един специален текст, в който иска да ви разкаже за книгата си. 

 

Много се радвам, че издателство „Емас“ реши да издаде още един мой роман. Проблемите на младите хора в Полша и България, а и в целия свят доста си приличат. Още повече в случая на „Достатъчно е, че те има“, защото това е роман, който ни разказва за любовта, и ако сменим декорите, би могъл да се разиграва и в други времена.

Главната героиня, Вероника, гимназистка, като много други момичета мечтае за идеалната любов, но не очаква, че тези мечти ще се сбъднат, защото няма идеална любов, а тя е песимистка. Или реалистка. Убедена е, че няма как да ѝ се случи нещо толкова прекрасно. Животът я е научил, че на хора като нея не им се случва нищо хубаво. Затова си има блог и разкрасява живота си, та да има поне някакъв слаб заместител на щастието. С измислената си любов се опитва да лекува комплексите, които съпътстват съзряването на много момичета, особено в днешно време, когато  толкова се набляга на външния вид и успеха.

По щастливо стечение на обстоятелствата се запознава с един човек и ѝ се струва, че това е фантастично сбъдване на мечтите ѝ. Появява се идеалният мъж, по когото може да въздиша и за когото да пише в блога си, сякаш е онзи, единственият.

Постовете ѝ привличат читатели и дават на Вероника чувството, че е популярна. Благодарение на тях за мнозина тя се превръща в авторитет.

Запознава се и с едно момче, бивш съученик на брат ѝ, с когото от време на време се  вижда и който май я харесва, само че той не е идеален, а съвсем обикновен, просто момче, като всички други.

Има си и виртуален познат – Пьотр, който отлично се превъплъщава в ролята на приятел-наставник, който обяснява на Вероника света и ѝ помага да го разбере.

Трима мъже, всеки от които играе различна роля в живота ѝ. Единият е за големите чувства и драми, за кроенето на планове, но и за да си повишиш самочувствието, защото той е млад актьор и тъкмо е получил роля в сериал, а значи съвсем скоро ще стане популярен. Вторият е добър приятел, с когото да си приказваш за най-обикновени неща, който винаги е до теб, винаги ще ти помогне, когато имаш нужда, но прекалено обикновен, че да се влюбиш в него. И третият – надежден и безопасен, защото е само виртуален.

В сърцето на Вероника се сблъскват и преплитат нови, непознати за нея чувства, а времето минава, разкривайки различните лица на всеки от нейните познати, подлагайки на проверка и коригирайки мнението ѝ за тях, което се променя под въздействие на обстоятелствата.

 

„Достатъчно е, че те има“ е най-често цитираният мой роман. Надявам се, че младите български читатели ще намерят в него зрънце истина за живота.

 

От все сърце ви желая приятно четене!

 

Малгожата Гутовска-Адамчик

 

Откъс от „Сборище на сенки“ от В. Е. Шуаб

Искрено се надяваме, че „Четирите цвята на магията“ ви е влязла под кожата колкото и на нас, защото с пълна пара се задава още една сериозна порция от резервираните забележки на кръвния магьосник Кел и от безразсъдните начинания на крадлата Лайла. А над Червения Лондон е надвиснала заплаха – един град се е пробудил от древния си сън…

Докато чакате, защо не се потопите в магичния свят на В. Е. Шуаб заедно с този откъс:

Откъс от „Толкова близо до хоризонта“ от Джесика Кох

Има истории, за които се говори трудно. Има истории, за които да се говори изглежда дори невъзможно. Историята за любовта на Джесика и Дани е една от тях.

В „Толкова близо до хоризонта“ Джесика Кох разказва за живота с Дани, борещ се с травмите от детството и за живота си. Разтърсващо реалистична и трогваща, книгата разкрива действителността във всичките ѝ краски – от непрогледния мрак до ослепителната светлина.

„Толкова близо до хоризонта“ е книга, която дълго време няма да забравите.

 

 

Откъс от„Краят на дните“ от Сюзън Ий

Ето че настъпи моментът за „Краят на дните“, третата и финална част от поредицата за бойната Пенрин и архангела Рафи. Хем нямаме търпение, хем не искаме да свършва… За нетърпеливите като нас публикуваме откъс от книгата! А ето и анотацията:

Пенрин и Рафи са се спасили на косъм от ангелите и бягат за живота си. Сега най-важното е да открият лекар, способен да поправи стореното от небесните бойци – да върне крилата на архангела и да възстанови нормалния облик на Пейдж. А докато търсят отговори, наяве излизат обезпокояващи истини за миналото на Рафи и отприщват със себе си силите на мрака…

Ангелите пускат на свобода чудовищата на Апокалипсиса и хората се подготвят за война. Заформят се неочаквани съюзи, стратегиите се изменят, но кой ще спечели? Пенрин и Рафи неизбежно трябва да заемат страна в битката за земното царство и са принудени да избират: собствения си вид или любовта?

„Краля демон“ от Синда Уилямс Чайма

Синда Уилямс Чайма, бестселър авторка на „Ню Йорк таймс“, ни отвежда в своята внимателно изградена вселена – света на Седемте кралства. В него магията е власт и след като един магьосник, Краля демон, едва не разрушава света преди повече от хиляда години, упражняването на магия става контролирано. Мирът почива върху баланс между хората, магьосниците и планинските кланове, но скоро всичко ще се промени…

С пълнокръвни, отлично развити герои и богат на детайли свят Чайма разказва за живота на двама души – Раиса на върха на света, а Хан на дъното – борещи се да намерят своето място и да защитят хората, които обичат. Многообещаващо начало на поредицата за Седемте кралства.
„Пъблишърс уикли“